.:: Димитър Димов ::.
Страница 1 от 1
.:: Димитър Димов ::.
— А на мене ми се струва, че не го обичаш вече — продължи той с равен, замислен глас. — Ти не би могла да обичаш един мъж, който те захвърли като парцал… Спомняш ли си в какво състояние се намираше тогава?… Как, нима си забравила вече това?
— Аз страдах, защото го обичах — бързо произнесе тя. — И сега го обичам!… И винаги ще го обичам!… На всичко съм готова заради него!… — Гласът й внезапно стана ироничен: — Друго?… — попита тя.
— Не, няма друго!… — каза той с мрачна усмивка. — Това те оправдава напълно. Най-малкото ще бъда уверен, че се самоизмамваш.
— Аз страдах, защото го обичах — бързо произнесе тя. — И сега го обичам!… И винаги ще го обичам!… На всичко съм готова заради него!… — Гласът й внезапно стана ироничен: — Друго?… — попита тя.
— Не, няма друго!… — каза той с мрачна усмивка. — Това те оправдава напълно. Най-малкото ще бъда уверен, че се самоизмамваш.
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|