Някои особености в немската граматика

Go down

Някои особености в немската граматика

Писане by AlisonRain on Пон 16 Апр 2018, 10:54

Немската граматика притежава цял ред особености, ако я сравним с граматиката на другите езици

Немските гласни звуци се състоят от петнадесет кратки и дълги монофтонги /прости гласни, фонеми/ и три дифтонга /двугласни/. Немските гласни, разположени в началото или в края на думата, се произнасят с характерното за немците твърдо произнасяне. Немските гласни се различават една от друга по своята дължина на произнасяне, закръгленост /закръглеността на гласните звукове се отнася до степента на закръглено положение, което устните заемат при учленението на дадена гласна/ и подем.

В немския има двадесет и три съгласни фонеми. Разликите между тях се крият в начина и мястото на тяхното образувание, работа или покой на гласните струни в тяхното произнасяне. За звучни съгласни е характерно заглъхване. Глухите съгласни (k, p, t) се произнасят с т.нар. „натъртване” преди подчертана /ударена/ гласна и в края на думите след подчертана гласна (например произношението съгласните  в думите «Topf», «Ver-packung», «kommen», «tauchen», «Pelz», «Kater», «zer-kauen»). Произношение на съгласна «R» е основно увуларен /обезвучено, приглушено

Ударението в немския език е динамично и в повечето случаи е запазено за първата (кореновата) сричка. Ситуацията е различна само в заемки от други езици. За звуковия строеж в немския език са характерни гърлените звуци  преди първата гласна в представки и коренови морфеми; наличието на специфични немски африкати /африкат — преградно-проходна съгласна — съгласен звук, при чието учленяване отначало има преграда по пътя на издишната струя, а след премахването ѝ на същото място се образува тесен проход, в чиито стени се трие излизащият въздух./ [pf], [ts], [tS], които са особено шумни съгласни. Примери за немските думи с такива африкати klatschen, pflücken, die Pfütze. Немски гласни, които се с ударение са полудълги.

Особеността на немския език се явява в наличието на умлаути.  Редуване на фонемите наблюдава при словообразуване, образуване на множествено число на съществителните имена, индивидуално, при степените на сравнение на прилагателни и образуването на някои форми на немските глаголи, например:

степени на сравнениние при прилагателни: kalt (студен) – kälter (по-студен) – der kälteste (най-студен);
глаголни форми: ich grabe (аз копая, ровя) – sie gräbt (тя копае, рови);
форми на множественото число: der Tal (долина) – die Täler (долини); das Loch (отвор) – die Löcher (отвори) .

Граматическата структура на немския език се явява аналитично-синтетична. В немския език има три рода (среден, например, «кон – das Pferd»; мъжки, например, «ръководител – der Leiter»; женски, например, «блуза – die Bluse»), четири падежа (винителен, родителен, именителен, дателен), разпознаването на които става с помоща на определителните и неопределителни членове и на така наречените помощни думи, например:

именителен: ein Teich – малко езеро, езерце; der Teich; dieser Teich; mein Teich; sauberer Teich;

родителен: eines Teiches; des Teiches; dieses Teiches; meines Teiches; sauberen Teiches;

дателен: einem Teich; dem Teich; diesem Teich; meinem Teich; sauberem Teich;

винителен: einen Teich; den Teich; diesen Teich; meinen Teich; sauberen Teich.

Формите на числата се образуват с помощща на окончания за множествено число, като в определени случаи има и промяна на гласен звук в умлаут, например:

учебник – das Lehrbuch / учебници – die Lehrbücher,
дъщеря – die Tochter / дъщери – die Töchter,
гълъб – die Taube / гълъби – die Tauben,
покрив – das Dach / покриви – die Dächer
килим – der Teppich / килим – die Teppiche

Немските прилагателни съществуват в две различни форми – пълна и кратка. Пълната форма съдържа окончания, указващи за числото, падежа и рода на прилагателното. Кратката форма се явява неизменяема, например:

Der Herbsthimmel ist oft grau. – Есенното небе често е сиво (кратка неизменяема форма на прилагателното «grau»).
Der graue Herbsthimmel macht mich müde. – Сивото есенно небе ме уморява (пълна склоняема форма на прилагателното «grau»).

Немските глаголи се делят на две основни групи според вида на спрежението им – силни и слаби. Слабото спрежение на глаголите се счита за стандартно и неговия формообразуващ суфикс е «-te» за Präteritum и «-t» за причастие ІІ, например: kopieren (копирам – инфинитив) – kopierte (Präteritum) – kopiert (причастие 2).

За морфогенезата на силните глаголи е характерно изполването на аблаут /промяна на гласните в различните глаголни времена/(например, versprechen - обещанвам / versprach, versprochen; vergehen - минава / граничеща, vergangen); и окончание «-n» за причастието (виж също предишните примери). В образуването на Partizip ІІ две форми на общуване в повечето случаи, заедно с подходящата наставка участва и префикс «-ge».

Характерна особеност на немския език е, че съществуват глаголи, чийто приставки са отделяеми /отделяемите приставки винаги са с ударение/, например:

Mein Cousin stellte eine richtig reiche Sammlung von Kalendern zusammen. – Братовчед ми е събрал наистина богата колекция от календари (глагол «събирам, съставям — zusammenstellen»).
Unsere Besucher fahren in zehn Minuten ab. – Нашите посетители заминават след десет минути (глагол «заминава, отпътува — abfahren»).

Глаголите в немския език са спрегаеми, което означава, че се променят по число и лице, например:

Ich grille Kartoffeln.  
Du grillst Kartoffeln.  
Er grillt Kartoffeln.  
Wir grillen Kartoffeln.
Ihr grillt Kartoffeln.
Sie grillen Kartoffeln.

Някои форми на немските глаголи са конструирани аналитично (спрягат се с помоща на спомагателните глаголи «werden», «sein», «haben» и неспрегаемите глаголни форми глаголни форми – инфинитивите). Глаголните времеви форми Plusquamperfekt, Perfekt, Futurum I, II, са под формата на аналитични, а Präteritum и Präsens - синтетичен, например:

Klaus ging in die neue Bibliothek. - (синтетичен Imperfekt).
Klaus geht in die neue Bibliothek. - (синтетичен Präsens).
Klaus ist in die neue Bibliothek gegangen. – (аналитичен Perfekt).
Klaus war in die neue Bibliothek gegangen. – (аналитичен Plusquamperfekt).
Klaus wird in die neue Bibliothek gehen. – (аналитичен Futurum I).
Klaus wird in die neue Bibliothek gegangen sein. – (аналитичен Futurum II).

Залога в немския език може да бъде пасивен или активен. Пасивния /страдателен/ залог може да се отнася както към действие (вспомогателен глагол «werden» в съчетание с причастие 2), така и към състояние  (вспомогателен глагол «sein» в съчетание с причастие 2), например:

Peter hat eine Anfrage an uns gerichtet. – (активный залог).
Seine Anfrage wird gerade bearbeitet. –  (страдателен залог на действието).
Seine Anfrage ist bearbeitet. – Его запрос обработан (пасив на състоянието).

Наклонението при немските глаголи може да бъде: индикатив (неутрално), конюнктив (подчинително), императив (повелительное), например:

Peter vergisst diese Geschichte. – Петер забрави тази история (неутрално наклонение).
Peter, vergiss diese Geschichte! – Петер, забрави тази история! (повелително наклонение)!
Peter sagt uns, dass er diese Geschichte vergessen könne. – Петер ни каза, че може да забрави тази история (подчинително наклонение).

В немския език типично явление се явява сложното словообразуване, например:

die Zitronenpresse – преса за лимони;
die Spielregeln – правилата на играта;
der Dampfturbinenhersteller – производител на парови турбини;
die Wasseraufbereitungsanlage – система за пречистване на вода,
rosafarben – розов цвят;
weiterleiten — препредавам

Една от най-важните особености на изреченията в немския език се явява двусъставността, като под това се разбира присъствието в тях на два главни члена – подлог и сказуемо. В състава на сказуемото непременно присъстват глаголи в лична форма. Мястото на сказуемото в различните видове изречения е строго фиксирано, например:

Am Nachmittag geht Barbara ins Dorf. – Следобед Барбара отива на село (глагол в лична форма на второ място в изречението.
Am Nachmittag ist Barbara ins Dorf gegangen. – Следобед Барбара отиде на село (вспомогателен глагол в лична форма на второ място в изречението и причастие 2 в края на изречението).

Немския език се характеризира с изграждането на т.нар рамкови конструкции, във които са разположени всички останали членове на изречението, като например:

Und was hat Peter zum Frühstück bekommen? – И какво получи Петер за закуска?
Peter wird keine Spiegeleier zum Frühstück bekommen. – Петер не е получил омлет за закуска.
Peter will Spiegeleier zum Frühstück bekommen. – Петер иска да получи омлет за закуска.
Das Auto fuhr von ihrem Haus erst am Abend ab. – Колата замина от нейния дом едва вечерта.

В простите повествователни изречения и във въпросите, построени с участието на въпросителни думи глагола заема винаги второ място. При въпросите без въпросителна дума спрегнатия глагол заема първо място в изречението. Редът на думите в подчинените изречения е по-особен и се спазват строго определени рамкови конструкции, например:

Klaus bastelt verschiedene Hocker. – Клаус майстори/изработва различни табуретки (повествователно изречение).
Was bastelt Klaus? – Какво изработва Клаус? (въпрос със съответната въпросителна дума).
Bastelt Klaus verschiedene Hocker? – Клаус майстори различни табуретки? (въпрос от общ план)
Unser Onkel erzählt, dass Klaus verschiedene Hocker bastelt. – Нашия дядо разказва, че Клаус майстори различни табуретки (подчинено изречение с типична конструкция)
avatar
AlisonRain
Писател
Писател

Брой мнения : 147
Join date : 18.03.2018
Age : 29

Вижте профила на потребителя http://alisonrain.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите