.:: Раздяла ::.

Go down

.:: Раздяла ::.

Писане by AlisonRain on Нед 18 Мар 2018, 21:31

Нищо, нищо на теб не дължа!
Нито път, нито обич ни събира!
Всичко скъпо сега е лъжа,
което се ражда - умира!
Като бурни вълни над морето пламва любовта,
но гори и заглъхва там, където няма бряг!
Колко близки в живота намираме!
Дните, времето брои!
Един за друг ние умираме!
Без умора вървим ли, вървим!
Във вдъхновението, през нощите безсънни,
пленена от красотата земна,
мен също ме огрява слънцето,
с лъчи в сърцето отразени!
Тогава в мен се раждат истини
и твоята усмивка чиста,
шуми в дърветата разлистени!
Ти бе сам с радостта си чиста!
Едничко пламъче недогоряло!
Стрък зелен сред вехнещи листа!
И не разбра, че сърцето също го боляло от измамата горчива!
Като отбрулени звездите падат!
Две слънца в очите ми попиват...
Пред погледа струи мъглата бяла,
по бузите целува нежно тя!
Така рано е да страдам от раздялата!
Нима сред това море, така различно,
не мога да намеря твоята ръка?
Да ме обичаш Ти,
да те обичам и аз?!
О, знам!
Но раздялата тежи ми така, както тази мъгла над мен!
А болката по вечерите сини, изпепелява всеки ден!
Колко радост и мечти погази!
Колко светли вечери смрачи!
Между нас сега гори омразата,
а тя не стопля твоите очи!
А навън все така изгряват дните!
Пролет чудна пак ще е навън!
Слънцето ще стопли равнините!
Ще шумят листата с нежен звън!
Ручеи отново пак ще бликнат!
Розите ще дъхат аромат!
И в небето птиците ще литнат!
Радостно ще диша всеки цвят!
Но снегът щом започне да се стапя,
няма да събуди обичта!
Няма да трогне пак сърцата!
Без да трепне ни една мечта,
ще се свлича с мътните порои,
песента на две влюбени сърца!
Колко радост и мечти пленителни
пролетта във нас ще заличи!
И ще бъде пуста, отегчителна
красотата в твоите очи!

2оо7 г.
avatar
AlisonRain
Писател
Писател

Брой мнения : 147
Join date : 18.03.2018
Age : 29

Вижте профила на потребителя http://alisonrain.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите